1. 1
Е Л Джеймс
П ЕТДЕСЕТ Н ЮАНСА ОСВОБОДЕНИ
На мама с цялата ми любов и признателност. С много обич
на баща ми.
Татко, липсваш ми.
Пролог
Мамо! Мамо! Мама спи на пода. Спи отдавна. Реша косата
й с четка. Тя обича. Реша я, а тя не се буди. Мамо! Боли я
коремчето. Разтърсвам я. Гладна е. Него го няма. Жаден
съм. Отивам в кухнята, дърпам стол до мивката и си
наливам вода. Водата се разлива върху синия ми пуловер.
Мама още спи. Мамо! Мамо, събуди се! Тя лежи. И е
студена. Донасям синьото си одеяло, завивам я и лягам до
нея на зеления лепкав мокет. Мама още спи. Имам две
колички. Те обикалят на пода около мама. Мисля, че мама е
бол-на. Тръгвам да търся нещо за ядене. В хладилника има
грах, но е студен. Ям грахчетата много бавно и ме боли
коремчето. Лягам да спя до мама. Грахчетата са свършили.
Във фризера има нещо. Мирише стран-но. Искам да го
оближа, но езикът ми залепва. Ям го бавно. Много е гадно.
Пия вода. И лягам при мама. Тя е студена. И не иска да се
събуди. Някой отваря вратата. Завивам мама с одеялото.
Той е! Върнал се е. „Какво е станало тук, по дяволите? О,
тая луда кучка! Мамка му! Махай се, малко скапано лайно!“
Рита ме и си удрям главата в пода. Главата ме боли. Той се
обажда по телефона и излиза. Заключва вратата. Лягам до
мама. Главата ме боли. Идва една полицайка. Не! Не! Не!

2. 2
Не ме пипай! Не ме пипай! Искам при мама. Не! Не ме
пипай! Тя дръпва одеялото и ме грабва. Мамо! Мамо!
Пищя. Искам си при мама! Не мога да кажа думите. Няма
ми думите. Мама не може да ме чуе. Нямам думи.
- Крисчън! Крисчън! - Гласът й е тревожен, дърпа ме от
дъното на този кошмар, от бездната на отчаянието. - Тук
съм. Тук съм.
Той се сепна. Тя бе хванала раменете му и отчаяно го
разтърсваше. Очите й - тревожни, пълни с болка и синя
тъга, пълни със сълзи.
- Ана - прошепна той без дъх. Усещаше отвратителния вкус
на страх в устата си. - Ти си тук!
- Разбира се, че съм тук.
- Сънувах...
- Знам, тук съм. Тук съм.
- Ана - изрече името й той и то мина през тялото му като
талисман срещу задушаващата черна паника.
- Шшш! Тук съм. - И тя го покри с тялото си, ръцете и
краката й го обвиха като пашкул. Топлината й влезе в него и
полека започна да изтласква сенките и страха. Тя е слънце,
тя е светлина, тя е... негова.
- Моля те, нека не се караме. - Гласът му бе дрезгав.
Прегърна я.
- Добре.

3. 3
- Клетвите. Без клетви. Мога да го направя. Ще намерим
начин. - Думите излязоха запъхтяно от устата му, натежали
от чувство, объркани, тревожни.
- Да, ще намерим начин. Ние винаги намираме начина -
прошепна тя. Устните й покриха неговите, затвориха
думите и го върнаха в реалността.
1.
Лежах и гледах синьото небе през отворите на слънчевия
чадър от морски водорасли. Най-синьото лятно небе.
Средиземноморско синьо. Въздъхнах облекчено. Крисчън
беше до мен, излегнал се върху шезлонга. Моят съпруг.
Моят съблазнителен красив съпруг. Беше без тениска, по
отрязани над коляното джинси. Четеше книга, в която се
предвиждаше колапсът на западната банкова система.
Четивото определено му беше интересно. Не го бях виждала
да се заседи на едно място толкова дълго. Изглеждаше по-
скоро като студент, а не като собственик и главен
изпълнителен директор на една от най-големите частни
компании в Щатите.
Бяха последните дни от медения ни месец. Приличахме се
на следобедното слънце на плажа пред хотел „Бийч Плаза
Монте Карло“ в Монако. Но не бяхме отседнали в него.
Отворих очи и погледнах към нашата „Феър Лейди“,
пуснала котва в пристанището. Луксозна яхта, направена
през 1928 година. Плуваше великолепно, беше кралицата на
всички яхти в пристанището. Крисчън я обожаваше.
Тайничко подозирах, че иска да я купи. Е, честно! Защо
мъжете си падат по такива играчки?

4. 4
Лежах отпусната като мързелива котка под лъчите на
следобедното слънце и слушах подбраната от Крисчън Грей
музика в новия ми айпод. Неволно се сетих за
предложението му. О, какъв божествен миг! Почти усетих
уханието на цветята.
- Може ли да се оженим утре? - каза нежно в ухото ми. Бях
се излегнала върху гърдите му, спокойна и отпусната след
секса. Бяхме в беседката на къщата на пристанището. Около
нас - цветя.
- Мхм.
- Това „да“ ли е? - Усетих надеждата в гласа му.
“Мхм.
-Не?
- Мхм.
Той се усмихна.
- Госпожице Стийл, езика ли сте си глътнали?
- Мхм - засмях се аз.
Той се усмихна, стисна ме здраво и целуна косата ми
- Във Вегас. Утре.
Вдигнах сънено глава.
- Нашите няма да са много доволни.

5. 5
Той потупваше с пръсти гърба ми, галеше го нежно.
- Кажи ми какво искаш, Анастейжа. Вегас? Голяма сватба с
всичките му там подробности? Кажи ми.
- Не голяма... само приятели и семействата. - Погледнах го,
развълнувана от тихата настойчивост в горещите му
грейнали очи. А той какво искаше? Щях да направя това,
което той пожелае!
- Добре - каза той. - Къде?
Вдигнах рамене.
- Може ли да го направим тук? - попита той предпазливо.
- В къщата на родителите ти? Дали ще се съгласят?
- Майка ми ще е на седмото небе.
- Добре, тогава тук. Убедена съм, че майка и татко ще
предпочетат да е тук.
Той ме погали по косата. Не знам дали някога съм била и
дали някога ще бъда по-щастлива.
- Добре, разбрахме се къде. Сега да видим кога.
- Мисля, че първо трябва да попиташ майка си.
- Хм. - Той се усмихна още по-лъчезарно. - Мога да й дам не
повече от месец. Искам те прекалено много, за да чакам
повече.

6. 6
- Но ти ме имаш, Крисчън. Имаш ме от доста време. Но
един месец е добре. - Целунах гърдите му. Бърза мека
целувка. Погледнах го и се усмихнах.
- Ще изгориш - прошепна Крисчън в ухото ми. Стреснах се.
- Само по теб. - Усмихнах се сладко. Следобедното слънце
бе слязло на запад и парещите лъчи ме заливаха цялата. Той
се засмя и с едно бързо рязко движение дръпна леглото ми
под сянката на чадъра.
- По-далеч от средиземноморското слънце, госпожо Грей.
- Благодаря за алтруизма, господин Грей.
- Удоволствието е изцяло мое, госпожо Грей. И не съм
алтру-ист. Изобщо. Ако изгориш, няма да мога да те
докосвам - каза той многозначително. В очите му заигра
весел пламък и усетих как сърцето ми става все по-голямо и
по-голямо. - Но, предполагам, подозирате мотива ми и сега
ми се подигравате.
- Не съм способна на такова нещо - казах невинно и с
престорено възмущение.
- Способна си, и го правиш. Често. И това е едно от многото
неща, които обичам в теб. - Наведе се и закачливо гризна
долна-та ми устна.
- Надявах се да предложиш да ме намажеш с плажно масло -
казах, опряла устни в неговите.
- Госпожо Грей, това е трудна и тежка задача... но не мога
да устоя на предложението. Седни! - изкомандва ме той и аз

7. 7
изпълних. Бавните му ловки пръсти нежно почнаха да ме
мажат с лосион.
- Ти си много, много красива. Късметлия съм - говореше
нежно той, докато ръцете му минаваха по гърдите ми и
втриваха лосиона.
- Да, така е, късметлия сте, господин Грей. - Изгледах го
хитро през мигли.
- Скромността ви краси, госпожо Грей. Обърни се! Искам да
ти намажа и гърба.
Усмихнах се и се обърнах по корем. Той разкопча
горнището на безобразно скъпия ми бански.
- Как би се чувствал, ако ходех на плаж топлес като другите
жени?
- Крайно недоволен - отвърна той без колебание. - Не съм
много щастлив и от факта, че си толкова оскъдно облечена в
момента. Не си играй с огъня - каза в ухото ми.
- Това предизвикателство ли е, господин Грей?
- Не. Факт, госпожо Грей.
Въздъхнах и поклатих глава. О, Крисчън, моят ревнив,
контролиращ, властен Крисчън!
Той ме плесна леш по дупето.
Неговото вечно присъстващо, вечно звънящо блакбери
напомни за себе си. Намусих се, а той се засмя.

8. 8
- Добре изглеждате, госпожо Грей. - Погледна ме закачливо
и със сладко предупреждение, плесна ме по дупето още
веднъж и отвори телефона. Моята вътрешна богиня
замърка. Може би пък тази вечер да устроим представление
само за гледане? Тя се усмихна компетентно, а аз потънах в
следобедната сиеста, унесена в копнеж за вечерта.
- Мат’8е11е? Ш ретег роиг пкн, ип Соса-Со1а Н§Ь1: роиг та
Гетте, 8’П уоиз р1ай. Е! циеЦие сЬозе а тап§ег... 1а188е2-
то1 уок 1а сайе1
.
Крисчън говореше перфектен френски. Хм... чак се
стреснах. Слънцето ме заслепи и примигнах няколко пъти
към него. Той ме гледаше, без да обръща внимание на
красивото младо момиче в униформа, което се
отдалечаваше от нас с таблата в ръка, като провокативно
поклащаше прибраната си на опашка руса коса.
- Жадна ли си?
- Да - измънках сънено.
- Мога да те гледам цял ден. Изморена ли си?
- Не спах много нощес, нали? - Изчервих се.
- И аз. - Той се засмя, остави блакберито и стана. Късите му
гащи се бяха свлекли и можех да видя банския му. Той ги
свали и изрита джапанките си.
- Ела да поплуваме - каза и ми протегна ръка, докато го
гледах замаяна. - Ела де! - подкани ме пак и наклони глава
на една страна, лицето му - оживено и весело. И понеже пак

9. 9
бях изгубила дар слово, бавно поклати глава и добави: -
Май ти трябва нещо за разбуждане.
Преди да се усетя какво става, ме бе сграбчил, а аз пищях не
толкова от паника, колкото от изненада.
- Крисчън! Пусни ме!
- Само в морето, бебчо - изкиска се злорадо той.
На плажа нямаше много хора, но тези, които бяха там, ни
гледаха с прикрито любопитство и фалшиво безразличие.
Толкова типично за французите! Едва сега започвах да ги
разбирам. Той ме носеше на ръце към морето и закрачи с
мен във водата, без да спира да се смее с цяло гърло.
Увих ръце около врата му.
- Няма да посмееш - казах задъхано, като едва сподавях
смеха си.
- О, Ана! Нищичко не си научила за краткото време, през
което се познаваме - каза и ме целуна, а аз сграбчих
възможността да прокарам пръсти през косата му, да я
стисна и да плъзна език в устата му. Той пое рязко дъх,
отпусна тялото си назад, очите му - опушено сиви, но
тревожни.
- Знам ти играта - прошепна и бавно потъна надолу в
хладката кристално чиста вода, като ме повлече със себе си.
Устните му се залепиха за моите. Обвих го с тяло.
- Мислех, че искаш да плуваш - казах в устните му.

10. 10
- Отвличаш ми вниманието - отвърна той и впи леко зъби в
долната ми устна. - Но не съм сигурен, че искам почтените
почиващи в Монте Карло да видят съпругата ми в разгара
на страстите.
Прокарах зъби по челюстта му, езикът ми мина по наболата
му брада. Честно казано, пет пари не давах за почтените
почиващи в Монте Карло.
- Ана - простена той. Уви вързаната ми на опашка коса
около китката си, дръпна главата ми назад и оголи шията ми
за целувките си. Започна от ухото и се спусна надолу.
- Искаш ли тук? В морето?
- Да - прошепнах.
Крисчън се отдръпна, погледна ме. Очите му горяха от
желание и някакво закачливо пламъче ги правеше още по-
искащи.
- Госпожо Грей, вие сте ненаситна и невероятно дръзка. Що
за чудовище съм създал?
- Чудовище като за теб. Би ли ме чукал, ако не бях
чудовище?
- Знаеш, че бих те чукал винаги и при всяка възможност. Но
не сега. Не и с тази публика - каза и обърна поглед към
брега.
Какво ставаше, за бога?

11. 11
Е, да, няколкото души на брега бяха свалили маските на
безразличието и ни гледаха с интерес. Изведнъж Крисчън
ме хвана за кръста, хвърли ме във въздуха и ме остави да
пльосна във водата и да потъна надолу до мекото пясъчно
дъно. Когато изплувах, кашлях, давех се и се задушавах. И
се смеех.
- Крисчън! - скарах му се. Бях си помислила, че ще се
любим в морето и че... ще добавим още нещо към нещата,
които правим за първи път. Той захапа устната си, за да
спре смеха си. Плиснах го с вода, той също ме плисна.
- Имаме цялата нощ пред нас - каза и се ухили глуповато и
ужасно мило. - После, бебчо.
И се гмурна в морето, изплува на няколко метра от мен, а
след това с грациозни и уверени движения отплува навътре.
Далеч от мен.
Закачливият господин Петдесет. Винаги готов да ме
тормози! Сложих ръка над очите си, за да го виждам.
Отплуваше. „Винаги ме дразни така! Как да го накарам да
се върне?“ Заплувах към брега и започнах да обмислям
възможностите. Напитките ни бяха пристигнали. Отпих от
диетичната кока-кола. Крисчън се бе превърнал в малка
точица на хоризонта.
Хм... Легнах по корем, махнах горнището на банския си и го
метнах върху шезлонга му. „Ето, да видиш колко дръзка
мога да бъда, господин Грей“. Затворих очи и се отдадох на
милувката на мекото слънце. То започна да сгрява костите

12. 12
ми и под топлината му спомените ме върнаха към деня на
сватбата.
- Може да целунете булката - обяви преподобният Уолш.
Обърнах глава и се усмихнах на съпруга си.
- Най-накрая си моя - прошепна той, дръпна ме в ръцете си
и ме целуна леко по устните. „Аз съм омъжена! Аз съм
госпожа Грей“. Бях толкова щастлива!
- Красива Ана! - каза той, усмихна се, а очите му пламтяха
от любов... и нещо по-тъмно, по-горещо. - Не позволявай на
никого освен на мен да свали тази рокля от теб! Разбра ли
ме? - Усмивката му пламна, връхчетата на пръстите му се
плъзнаха по бузата ми и изгориха кожата ми. Кръвта ми
буквално завря от допира му.
„Мили Боже! Как го прави? С всичките тези хора тук, които
гледат само нас“.
Кимнах, без да обеля и дума. Господи, дано никой не ни е
чул. Преподобният Уолш тактично бе отстъпил крачка
назад. Погледнах към гостите. Всички накипрени като за
сватба, естествено. Мама, Рей, Боб, всички от семейство
Грей ръкопляскаха. Дори Кейт, която беше шаферката ми.
Изглеждаше умопомрачително с бледорозова рокля. Беше
застанала до Елиът - шафера на Крисчън. Кой да
предположи, че Елиът може да се излъска така добре?
Всички бяха надянали огромни усмивки - освен Грейс,
която тихичко плачеше и попиваше сълзите си с бяла
дантелена кърпичка.

13. 13
- Ще празнуваме ли, госпожо Грей? - попита ме Крисчън и
се усмихна някак срамежливо. Разтопих се. Изглеждаше
божествено в семпъл черен смокинг със сребриста жилетка
и вратовръзка. Ьеше толкова... задушаващо красив.
- Да, готова съм. Напълно готова! - Усмихнах му се.
Лицето му грееше с някаква отнесена усмивка.
И после партито... Бяха разпънали тентата и я бяха украсили
много хубаво, в топли цветове - розово, сребристо и слонова
кост. Бяха я отворили и обърнали с лице към залива. Слава
богу, нремето беше много хубаво. В ранния следобед
слънцето се оглеждаше в морето. До тентата имаше
дансинг, а от другата страна бюфет, отрупан с какво ли не.
Рей и майка ми танцуваха и се смееха. Гледах ги с горчива
радост. Надявах се бракът ми с Грей да издържи повече от
техния. Нямах представа какво щях да правя, ако един ден
реши да ме остави. Бяхме се оженили набързо. Дали нямаше
да съжалявам? Непрестанно си напомнях поговорката за
бързата кучка, дето слепи ги раждала.
Кейт беше до мен непрекъснато, ужасно красива с дългата
си копринена розова рокля. Погледна ме, намръщи се и ми
се скара:
- Ей, това не трябваше ли да е най-щастливият ден в живота
ти?
- Той е - прошепнах.
- Какво има, Ана? Защо си се загледала в майка си и Рей?

14. 14
Поклатих тъжно глава.
- Щастливи са - каза тя.
- Да, щастливи са, но са по-щастливи, когато не са заедно -
отвърнах.
- Да не би да съжаляваш? - попита Кейт малко уплашено.
- Не, не е това. Просто... аз... толкова много го обичам. - И
спрях, без дори да мога да произнеса на глас притесненията
си.
- Ана, повече от очевидно е, че той те обожава. Знам, че в
началото нещата бяха странни, но от месец сте много
щастливи.
Тя хвана ръцете ми, стисна ги и добави весело: - Освен това
сега вече е прекалено късно за каквото и да е.
Засмях се с нея. Имах й повече доверие, отколкото на себе
си. Тя ме дръпна в своята специална Катрин-Кавана
прегръдка.
- Ана, всичко ще е наред. И ако той позволи и един косъм да
падне от главата ти, ако те нарани, човекът, пред който ще
се наложи да отговаря, съм аз.
Пусна ме и се усмихна на някой зад гърба ми.
- Здравей, бебчо. - Крисчън ме обви в ръцете си и целуна
косата ми. - Здравей Кейт - каза малко сухо. Все още се
държеше доста хладно с нея, а бяха минали почти два
месеца.

15. 15
- Здравей, Крисчън. Отивам да намеря мъжа, когото си
избрал за шафер и който, по една случайност, съм избрала и
аз и е и мой най-близък и доверен приятел - каза Кейт,
усмихна се широко и топло и тръгна към Елиът, който
пиеше с брат й Итън и с нашия приятел Хосе.
- Време е да вървим - каза Крисчън.
- Толкова скоро? Това е първото парти, на което аз съм
центърът на внимание!
- Заслужаваш го. Прелестна си, Анастейжа.
- Ти също.
- Тази рокля... ти отива - усмихна се той и очите му отново
се нажежиха.
- Това старо нещо? - Изчервих се и хванах крайчетата на
фината дантела на простичката сватбена рокля, която
майката на Кейт бе скроила за мен. Харесвах как дантелата
пада под рамото. Семпло и съблазнително... Поне се
надявах да е така.
Той се наведе, целуна ме и каза:
- Време е да тръгваме. Не мога да те деля повече с всички
тези хора.
- Нима можем да си тръгнем от собствената си сватба?
- Бебчо, това е нашата сватба. Можем да правим каквото си
искаме. Нарязахме тортата. И сега, в този момент, искам да

16. 16
те хвана и да те отведа там, където ще те имам само за себе
си.
Засмях се.
- Та вие ме имате за цял живот, господин Грей.
- И съм много щастлив да го чуя, госпожо Грей.
- О, ето къде били влюбените пиленца.
Изругах наум. Майката на Грейс ни бе открила.
- Крисчън, още един танц с баба?
/
- Разбира се, бабо - каза Крисчън малко недоволно.
- А ти, красавице, иди и направи един старец щастлив.
Танцувай с Тео.
- Кой е Тео, госпожо Тревелиан?
- Дядо Тревелиан. И ми казвай „бабо“. Сега вие двамата
трябва сериозно да се захванете с правнучетата. Не ми
остава много живот.
И ни се усмихна заговорнически, а Крисчън я изгледа
ужасен.
- Ела, бабо. - И я повлече към дансинга. Обърна се, погледна
ме, завъртя очи и изсумтя: - До после, бебчо.
Докато отивах към дядо Тревелиан, ме спря Хосе.

17. 17
- Няма да те каня да танцуваш пак с мен. Бездруго отнех
прекалено много от времето ти на дансинга. Щастлив съм,
че ти си щастлива. Но, Ана, искам да знаеш... Ще съм тук.
Винаги когато имаш нужда от мен.
- Благодаря ти, Хосе. Ти си истински приятел.
- Говоря съвсем сериозно. - Тъмните му очи светеха.
Честни, откровени очи.
- Знам, Хосе. Благодаря ти. Сега би ли ме извинил? Имам
среща с един дядо.
Той ме погледна озадачено.
- Дядото на Крисчън - поясних.
- Късмет, Ани. Късмет във всичко.
- Благодаря, Хосе.
След танца с дядото - неувяхващ евъргрийн - застанах до
френските врати и се загледах в слънцето. То бавно слизаше
все по-ниско и по-ниско над Сиатъл и потъваше към
хоризонта. Небето беше обагрено в оранжево и аквамарин.
- Да тръгваме - настоя Крисчън.
- Толкова си хубава, Ана. - Карла нежно оправи един паднал
кичур. - И съм така горда с теб. Ще направиш Крисчън
много щастлив. - И ме прегърна.
„О, мамо!“

18. 18
- Не мога да повярвам колко различна изглеждаш, така
пораснала. В началото на нов живот... Само никога не
забравяй, че мъжете са от друга планета, и всичко ще е
наред.
Засмях се. Ако знаеше, че Крисчън не е само от друга
планета, а от друга вселена...
- Благодаря, мамо.
Рей дойде при нас. Усмихваше се мило.
- Създала си прекрасно дете, Карла - каза с гордост. Беше
толкова чаровен с черен фрак и бледорозова жилетка. Сълзи
напираха в очите ми. „О, не, толкова време се удържах да не
плача. Не сега“.
- А ти я гледаше как расте и й помогна да израсте, Рей -
отвърна Карла.
- И всеки миг бе щастие за мен. Ти си страхотна булка, Ани.
-И оправи същото палаво кичурче. Нагласи го зад ухото ми.
- О, татко. - Едва сдържах сълзите си. Той ме прегърна кра-
тичко, по неговия си странен непохватен начин.
- От теб ще излезе страхотна съпруга - прошепна той с
пресипнал глас.
После ме пусна - Крисчън беше застанал до мен.
- Грижи се за момичето ми, Крисчън - каза Рей и топло
стисна ръката му.

19. 19
- Точно това възнамерявам да направя - отвърна Крисчън на
доведения ми баща и целуна майка ми.
Останалите гости бяха направили тунел, под който
трябваше да минем до входа на къщата.
- Готова ли си? - попита Крисчън.
-Да.
Той стисна ръката ми и ме поведе под опънатите над нас
ръце. Гостите викаха, поздравяваха ни и ни желаеха щастие.
Над нас валеше дъжд от ориз - за късмет. В края на тунела
Грейс и Карик ни прегърнаха и ни целунаха. Грейс пак
плачеше. Казахме им довиждане доста набързо.
Тейлър ни чакаше в аудито 81Л/. Докато Крисчън държеше
вратата отворена, за да вляза, хвърлих букета от бели и
розови рози към групичката насъбрали се млади момичета.
Мия триум-фално го вдигна, засмяна до уши.
Докато се вмъквах в колата и все още се смеех на ловкостта
и борбеността, с която Мия се пребори за букета, Крисчън
се наведе, вдигна края на роклята ми и старателно го
прибра. После махна за довиждане на всички.
Тейлър му отвори вратата.
- Честито, сър.
- Благодаря, Тейлър - отвърна Крисчън и се настани до мен.
Докато Тейлър бавно потегляше, гостите засипваха колата с
ориз. Крисчън грабна ръката ми и целуна всеки пръст.

20. 20
- Дотук добре, госпожо Грей, нали?
- Дотук е прекрасно, господин Грей. Къде отиваме?
- Сий Так - отвърна простичко той и се усмихна загадъчно.
„Хм... какво ли е намислил?“
Тейлър не зави към терминала за заминаващи, а продължи
направо през охраняваната зона. И тогава го видях. Джетът
на Крисчън. Отстрани с големи сини букви пишеше ГРЕЙ
ЕНТЪРПРАЙ-'ЗИС ХОЛДИНГ.
- Не ми казвай, че пак ще използваш собственост на
компанията за лични цели.
- О, точно това възнамерявам да направя, Анастейжа -
усмихна се той.
Тейлър спря пред стълбите на самолета и скочи да отвори
вратата на Крисчън. Говориха кратко. После Крисчън
отвори вратата ми и вместо да се отдръпне да ми направи
място да мина, се наведе, грабна ме и ме изнесе на ръце.
- Какво правиш?! - изпищях.
- Пренасям те през прага - каза той.
- О! - „Това не се ли прави, когато си идем у дома?“
Той ме качи по стълбите без никакво усилие. Тейлър
вървеше след него с малкия ми куфар. Остави го на вратата
на самолета и се върна в колата. Посрещна ни Стивън -
пилотът на Крисчън, облечен в униформа.

21. 21
- Добре дошла на борда, госпожо Грей.
Крисчън ме пусна и се здрависа с него. До Стивън стоеше
жена с тъмна коса, също с униформа. Беше на... може би
тридесет.
- Честито - каза Стивън.
- Благодаря. Познаваш Стивън, нали, Анастейжа? Той е
нашият пилот днес. А това е помощник-пилот Бейли.
Жената се изчерви и замига неловко. Исках да врътна очи от
раздразнение. Още една женска, втрещена от вида на моя
прекалено красив съпруг.
- Радвам се да се запознаем - каза гя тихо. Усмихнах й се
любезно. В крайна сметка той си беше вече само мой.
- Приключихте ли с проверките? - попита Крисчън.
Аз започнах да се оглеждам. Интериорът беше от светло
кленово дърво и кремава кожа. Всичко бе изящно
изработено. Появи се още една жена, и тя с униформа.
Много красива брюнетка.
- Да, всичко е готово. Времето от тук до Бостън е хубаво.
„Бостън?“
- Има ли турбулентност?
- До Бостън - не. Над Шанън минава студен фронт и може
да ни полюлее малко.
„Шанън? Ирландия?“

22. 22
- Ясно. Всъщност се надявам по това време да спя - каза
Крисчън.
„Да спи?“
- Ще минем под него, сър - поясни Стивън. - Сега ви
оставяме на грижите на Наталия - вашата стюардеса.
Крисчън я погледна, понамръщи се, но бързо върна
усмивката си и кимна.
- Добре. - Хвана ръката ми и ме поведе към една от
удобните меки кожени седалки. Мисля, че бяха общо
дванайсет.
- Сядай - каза, свали си сакото и разкопча жилетката си от
сребрист брокат.
Седнахме на две единични места, един срещу друг. Между
нас имаше малка полирана масичка.
- Добре дошли на борда, госпожо, господине, и
поздравления за празника ви - каза Наталия. Вече ни
подаваше чаши с розово шампанско.
- Благодаря - отвърна Крисчън.
Тя се усмихна вежливо и се отдалечи по коридора.
- Да пием за нашия дълъг и щастлив брачен живот. -
Крисчън вдигна чашата си към мен и се чукнахме.
Шампанското беше превъзходно.
- Болеже? - попитах.

23. 23
- Същото.
- Първия път го пихме от чаени чашки - засмях се аз.
- Добре помня този ден. Денят на дипломирането ти.
- Къде отиваме? - Любопитството ме глождеше, не можех да
се спра.
- В Шанън - каза Крисчън. Гледаше ме развълнувано. Като
дете.
- В Ирландия?
/
Май наистина отивахме в Ирландия.
- Да, да заредим - добави той, очевидно с намерението да ме
мъчи до краен предел.
- И после?
Той се усмихна широко и поклати глава.
- Стига, Крисчън, кажи ми!
- В Лондон - каза той и ме изгледа предпазливо, напрегнато,
«) 11 и гваше се да прецени реакцията ми.
Ахнах. Господи! Бях си мислила, че ще идем в Ню Йорк или
Лепен, или може би някъде по Карибско море. Не можех да
по-нярвам. Цял живот бях мечтала да ида в Англия. Цялата
пламнах от вълнение.

24. 24
- После в Париж.
„Моля?“
- После в Южна Франция.
„Оле майко!“
- Знам, че винаги си мечтала да идеш в Европа - каза меко
той.
А аз съм тук, за да превръщам мечтите ти в реалност,
Анастейжа.
- Крисчън, ти си моята сбъдната мечта.
- И ти моята, госпожо Грей - прошепна той. - Слагай
колана!
Засмях се и закопчах предпазния колан.
Самолетът бавно потегли към пистата. Ние се усмихвахме
един на друг и отивахме от шампанското. Сигурно
изглеждахме като напълно откачени.
Не можех да повярвам, че най-сетне, на двайсет две години,
ще напусна Щатите. И то за да отида в Европа! В Лондон!
Леле! От всички възможни места той ме водеше точно там,
където най-много исках да ида.
След като излетяхме, Наталия донесе още шампанско и
започна да подготвя масата за сватбеното ни пиршество. И
то какво пиршество! Пушена сьомга, после печена яребица

25. 25
със салата от челен боб и картофи. Всичко бе приготвено и
сервирано от Наталия. Оказа се доста талантлива.
- Желаете ли десерт, господин Грей? - попита тя.
Той поклати глава и прокара пръст по долната си устна.
Погледна ме въпросително, очите му бяха потъмнели,
изражението му беше непроницаемо.
- Не, благодаря - казах, без да мога да откъсна очи от него.
Устните му се извиха леко в загадъчна усмивка и Наталия
Гак-тично се изнесе.
- Хм... Бях решил да взема теб за десерт.
„О, тук ли...?“
- Ела - каза той, стана и протегна ръка към мен. Поведе ме
нанякъде.
- Тук има баня. - Показа ми малка врата. Продължихме по
тесния коридор. В дъното имаше врата. Той я отвори.
„Господи! Спалня?“ Стаичката беше малка, двойното легло
- също. И тук всичко бе в бледокремаво и светъл клен. На
леглото имаше декоративни възглавнички в златисто и
кафеникавосиво. Изглеждаше много удобно.
Крисчън се обърна към мен, погледна ме жадно и каза:
- Реших да прекараме първата си брачна нощ на единайсет
хиляди метра над земята. За първи път ми е.

26. 26
Още нещо, което правехме за първи път. Сърцето ми биеше
като обезумяло. Гледах го с отворена уста. Клуб „Мили
нагоре“. Бях чувала за него. Секс в самолета.
- Но първо нека те извадя от тази прекрасна рокля. - Очите
му блестяха. Любов и нещо друго, нещо тъмно, мрачно,
нещото, което така обичах в него и което накара моето
друго аз да скочи в пълна готовност. Както обикновено
забравих да дишам.
- Обърни се. - Гласът му бе нисък, тих, властен и дяволски
възбуждащ. Как е възможно някой да вкара толкова много
емоция в две обикновени думи? Изпълних веднага и с
готовност. Ръцете му се плъзнаха по косата ми и той
започна да вади фибите една по една. Пръстите му се
движеха експертно, ловко, бързо. Захванатите кичури
падаха един по един, покриваха раменете ми, плъзгаха се по
гърба, върху гърдите ми. Опитвах се да не мърдам, но
тялото буквално ме болеше, жадно за допира му. След
целия този вълнуващ, но и доста изморителен ден, аз го
желаех. Целия. Само за мен.
- Косата ти е толкова хубава, Ана. - Устата му беше до
ухото ми. Усещах дъха му, макар че устните му не ме
докосваха. Когато махна и последната фиба, той зарови
ръцете си в нея, нежно масажира скалпа ми... затворих очи,
напълно погълната от усещането. Пръстите му тръгнаха
плавно надолу, леко килнаха главата ми назад и той оголи
шията ми.
- Моя си - каза задъхано и заби зъби в мекото на ухото ми.

27. 27
Простенах.
- Тихо - изкомандва той. Събра косата ми и я прехвърли
през рамото. Прокара пръст по гърба ми, от едното рамо до
другото ио крайчетата на дантелата на роклята. Треперех в
очакване. Той нежно целуна гърба ми, точно над най-
горното копче на роклята.
- Толкова си красива! - каза и ловко разкопча първото
копче.
Днес ме направи най-щастливия човек на света! - С
умопомрачително бавно темпо продължи да разкопчава
копчетата на роклята, чак до последното почти на кръста. -
И те обичам толкова м ного... - продължи, като целуваше
кожата между рамото и врата ми. - Искам те. Много... -
говореше между всяка целувка. - Искам. Да. Бъда. В. Теб.
Ти. Си. Моя.
Всяка дума влизаше в мен като сладка отрова. Затворих очи
и оголих врата си за целувките му. И паднах. В магията.
Магията Крисчън Грей. Моят съпруг.
........Моя - прошепна пак той. Обели роклята от раменете ми
и
тя се свлече по тялото ми в малка дантелена купчинка с
цвят на слонова кост.
- Обърни се - каза с дрезгав глас.
Обърнах се. Той пое рязко дъх.

28. 28
Останах по стегнат синкаворозов сатенен корсет с жартиери
с I |,вета на дантелата и бели копринени чорапи. Погледът
му се плъзна по тялото ми, но той не отрони и дума. Само
ме гледаше. Очите му - широко отворени, пълни с безумна
потребност... от мен.
- Харесва ли ти? - попитах шепнешком. Усетих как по
лицето ми се разля срамежлива руменина.
- Не, не е тази думата, бебчо. Изглеждаш божествена. Ела! -
Подаде ми ръка и аз прекрачих роклята в краката ми.
- Не мърдай - каза той и без да откъсва потъмнелите си
влаж-пи очи от моите, прокара пръст по корсета, по гърдите
ми. Дишах нсе по-задъхано. Пръстът му мина пак по същия
път и всяко него-но движение изпращаше електрически
сигнали към гръбначния ми стълб. После той спря и без да
отронва и дума, завъртя пръста си във въздуха. Разбрах, че
трябва да се обърна. Точно сега, в този миг, за него бих
направила всичко, невъзможното дори.
- Спри - каза той.
Бях с лице към леглото. Той обхвана кръста ми, дръпна ме
към себе си и зарови нос във врата ми. Обхвана гърдите ми
с ръце, заигра се с тях. Зърната ми е втвърдиха и ги усетих
болезнено възбудени под корсета; палците му правеха
нежни кръгчета около тях.
- Моя - шепнеше гой.
- Твоя.

29. 29
Той остави копнеещите ми гърди и ръцете му вече пътуваха
надолу към корема ми, към бедрата, палците му минаха по
триъгълника ми. Едва потиснах стона си. Пръстът му
погали кожата ми по дължината на жартиерите и освободи
двата чорапа. После ръцете му тръгнаха към дупето ми.
- Моя... - Дишаше тежко. Разпери ръце върху дупето ми,
връхчетата на пръстите му докосваха устните на
влагалището ми. Не се стърпях и простенах.
- Тихо. - Ръцете му продължиха надолу по задната част на
бедрата ми и разкопчаха жартиерите отзад. Той се наведе
напред и дръпна завивката на леглото.
- Седни.
Седнах. Той коленичи пред мен и бавно свали белите ми
обувки. Сложи ръце върху дантелата на левия ми чорап и
много бавно започна да го сваля, пръстите му докосваха
кожата на крака ми... После се прехвърли на десния крак.
- Все едно разопаковам коледен подарък. - Усмихна се през
дългите си тъмни мигли.
- Ти вече си получавал такъв подарък...
Той ме погледна сърдито.
- О, не, бебчо. Този път е само за мен. Само мой.
- Крисчън, аз съм само твоя от мига, в който казах „да“. -
Хванах лицето му в длани. - Твоя. И винаги ще бъда твоя.
Обаче мисля, че си доста навлечен... - Наведох се и го

30. 30
целунах. Той се надигна рязко, сграбчи главата ми, зарови
пръсти в косата ми и ме целуна.
- Ана, моя Ана - каза задъхано. Езикът му убедително,
настоятелно завладяваше територията, която вече беше
негова, но която той смяташе за нужно да покори отново.
- Дрехите - прошепнах. Дъхът ми се сля с неговия. Бутнах
го леко назад. Захванах се с жилетката. Той я съблече с
мъка. Не искаше да ме пусне. Гледаше ме с широко
отворени копнеещи очи.
- Нека аз, моля те - помолих. Исках аз да съблека моя
съпруг, моя господин Петдесет.
Хванах вратовръзката му. Сребристосивата му вратовръзка.
Моята любима вратовръзка. Бавно я дръпнах и изхлузих
края от възела. Той вдигна глава и ми позволи да разкопчая
горното копче на ризата. Минах към копчетата на ризата.
Бяха платинени и гравирани с А и К - моят сватбен подарък
за него. Когато ги махнах, той ги взе в ръката си, сви я в
шепа, целуна я, бръкна в джоба на панталона си и пусна
копчетата там.
- Толкова сте романтичен, господин Грей!
г
- За вас, госпожо Грей, цветя и романтика. Винаги!
Хванах ръката му, вдигнах я до устните си, без да откъсвам
очи от него, и целунах семплия платинен годежен пръстен.
Той простена и затвори очи.

31. 31
- Ана - прошепна името ми. Като молитва. Сложих ръка на
второто копче на ризата и като повтарях неговите движения
от преди минути, целувах гърдите му с разкопчаването на
всяко следващо копче, все по-надолу и по-надолу.
- Ти. Ме. Правиш. Толкова. Щастлива. Обичам те - шепнех
между всяка целувка.
Той изстена, скочи, грабна ме през кръста и ме сложи да
легна върху леглото. Устните ни се срещнаха. Езиците ни
танцуваха и се гонеха, вплетени един в друг. Изведнъж той
се отдръпна и застана на колене, оставил ме без дъх,
жадуваща за повече, за много повече.
- Моята съпруга... толкова си красива. - Ръката му бавно
слезе по крака ми и сграбчи ходилото ми. - Имаш прелестни
крака. Искам да ги целувам сантиметър по сантиметър. И
ще започна от ето тук - каза, допря устни до палеца на левия
ми крак и леко го захапа.
Цялото ми тяло от кръста надолу бе в разтърсващи
конвулсии. Езикът му мина по стъпалото ми и продължи
към глезена. Целувките му напредваха нагоре към бедрото.
Гънех тялото си под него, под поразяващата болка на
желанието.
- Не мърдайте, госпожо Грей - предупреди ме той и ме
тупна леко по корема. После устните му мързеливо
продължиха пътя си към бедрата ми... и спряха.
- Моля те, моля те...

32. 32
- Искам те гола - каза той и бавно разкопча корсета. Много
бавно, копче по копче. А когато корсетът падна на леглото
до мен, прокара език по целия ми гръбнак.
- Моля те, Крисчън.
- Какво желаете, госпожо Грей? - Думите му прозвучаха
така близо до ухото ми, така нежно. Почти беше легнал
върху мен. Усещах твърдия му пенис.
- Теб. Теб желая.
- И аз те желая, любов моя, живот мой... - прошепна той и
преди да се усетя ме обърна по гръб. Скочи от леглото, с
бързи и резки движения махна панталона и боксерките си и
застана пред мен величествено красив, съвсем гол. Цялата
стая бе осветена от неговата божествена красота. Грееше и
заслепяваше всичко. Наведе се и бавно свали бикините ми.
Погледна ме.
-Моя...
- Моля те - скимтях, а той се усмихна зловещо, дяволито,
съблазнително. Неговата усмивка марка „Петдесет“.
Качи се на леглото и започна да целува десния ми крак. И
така бавно стигна до горе. Отвори краката ми.
- Моята съпруга... - каза и устата му се залепи за устните
между краката ми и аз се предадох на подлудяващото
усещане на езика му. Ръцете ми, свити в юмруци, минаваха
през косата му, ханшът ми посрещаше езика му, люлееше се
в неговия ритъм. Той хвана бедрата ми, за да ме накара да

33. 33
не мърдам. Но не спря сладкото си изтезание. Бях близо,
много близо.
- Моля те, Крисчън - простенах.
- Не, още не - каза той задъхано, повдигна ме и пъхна език в
пъпа ми.
- Не! - Усетих усмивката му върху корема си. Продължи да
се движи нагоре.
- Така нетърпелива, госпожо Грей! Имаме толкова много
време, докато кацнем. - Целуна гърдите ми и улови лявото
ми зърно между устните си. Не откъсваше очи от моите. А в
неговите се завихряше страшна, черна тропическа буря.
О, да, как можах да забравя Европа...
- Искам те, моля те. Моля те.
Тялото му покри моето, той се опря на лакти. Потърка носа
си в моя, а аз плъзнах ръце по прекрасните му мускули, по
гърба му, към задника му.
- Тук сме, за да задоволяваме госпожа Грей, моята съпруга.
Обичам те.
- Обичам те.
- Очите отворени, искам да те гледам!
- Крисчън... О, Господи! - извиках, когато усетих как бавно
потъва в мен.
- Ана! О, Ана! - И започна да се плъзга в мен.

34. 34
- Какво, правиш по дяволите? - Крисчън почти крещеше.
Явно се бях унесла в сладките си спомени. Той стоеше над
мен мокър, красив, божествен - и ме гледаше с изумление.
„Какво съм направила? О, нееее... Легнала съм по гръб. По
дяволите, по дяволите, по дяволите! Сега ще откачи. По
дяволите!“ Беше побеснял.
2.
Веднага забравих за всякакви еротики и копнежи.
- Заспала съм и без да искам съм се обърнала по гръб -
смотолевих в моя защита.
Очите му горяха от бяс. Той се наведе, грабна горнището на
банския ми от шезлонга си и го метна към мен.
- Обличай го! - изсъска.
- Крисчън, никой не ни гледа.
- О, повярвай ми, гледат. И съм убеден, че Тейлър и
охраната добре се забавляват с шоуто, което си им
спретнала. - Не спираше да ръмжи.
„Господи! Защо все забравям за тях?“ Сложих ръце на
гърдите си и панически се опитах да ги скрия. След

35. 35
саботажа над Чарли Танго проклетата охрана винаги
вървеше с нас.
- Да! И на всичкото отгоре някой мазен задник с фотоапарат
може да те е снимал. Искаш ли да се видиш на кориците на
списание „Стар“? Искаш ли? Но този път гола! - викаше
озверял Крисчън.
„Мръсни папараци!“ Едва успях да сложа банския, усуках
го няколко пъти, ръцете ми, по рождение и двете леви, сега
на всичкото отгоре трепереха, а цялата кръв се бе оттекла от
лицето ми. Неприятният спомен за папараците пред Сиатъл
Инди-пентънт Пъблишърс, след като някой се бе изпуснал
за годежа ни, ме втрещи. Но всичко това идваше с пакета -
живот с Крисчън Грей.
- Ь’ас1йШоп! - викна той ядно към сервитьорката и се
обърна към мен. - Тръгваме.
- Сега?
- Да. Веднага.
Последното, което можеше да ми мине през ума, беше да
споря с него. Той намъкна късите гащи върху мокрия си
бански и навлече сивата си тениска. Сервитьорката почти
дотича с кредитната му карта и със сметката.
Станах без грам желание, облякох тюркоазената си рокля и
обух джапанките. Сервитьорката си тръгна, той затвори
ядно книгата и скри беса си зад слънчевите очила. Щеше да
гръмне от напрежение и гняв. Всяка друга жена на плажа
беше без горнище. Какво толкова? Не бях извършила

36. 36
престъпление. В интерес на истината дори изглеждах
смешна с горнище. Въздъхнах. Настроението ми съвсем се
скапа. Мислех, че ще разбере този опит за шега... наистина
само опит... Може би ако бях останала по корем... Така или
иначе чувството му за хумор се бе изпарило. Точно в
момента явно не му беше до шеги.
- Моля те, не ми се сърди - прошепнах. Взех книгата и
телефона му и ги пъхнах в раничката си.
- Доста си закъсняла с извиненията - каза той тихо,
прекалено тихо. - Хайде! - Хвана ме за ръка, а с другата
даде сигнал на Тейлър и на двамата охранители Филипе и
Гастон от френските служби за охрана. Те бяха еднояйчни
близнаци. През цялото време бяха седели на верандата и
бяха наблюдавали както нас, така и останалите хора по
плажа. „Защо все забравям за тях? Как не мога да запомня
няколко основни неща?“ Лицето на Тейлър бе като камък
зад тъмните очила. И той беше побеснял. Мамка му! Все
още не можех да свикна да го виждам в облекло, различно
от костюм и вратовръзка. По къси гащи и черна тениска
изглеждаше някак особено.
Крисчън ме поведе към хотела, през лобито и навън към
улицата. Не обели нито дума. Беше в ужасно настроение,
замислен, а «а всичко това бях виновна само аз. Тейлър и
двамата охранители ни следваха като сенки.
- Къде отиваме? - попитах много предпазливо и го
погледнах.
- Към яхтата - каза той, без дори да ме погледне.

37. 37
Нямах представа колко е часът. Някъде към пет или шест.
Стигнахме до пристанището и Крисчън ме поведе към
джета, който заедно с моторната лодка вървеше в комплект
с яхтата. I юдадох раницата си на Тейлър и го погледнах
притеснено. Но и неговото изражение беше безизразно като
на Крисчън. Изчервих се, като си представих, че ме е гледал
гола на плажа.
- Заповядайте, госпожо Грей - каза той и ми подаде
спасителната жилетка от моторната лодка. Примирих се и
си я сложих. Защо само аз трябваше да нося това нещо?
Тейлър и Крисчън се спогледаха някак странно. Господи!
Той беше ядосан и на Тей-1П,р. После Крисчън провери
дали съм закопчала жилетката добре и здраво стегна колана.
- Става - каза тихо, все така без да ме поглежда. Какво
толко-на бях направила, по дяволите?
Той се качи в джета и ми подаде ръка. Хванах се здраво и
успях да прехвърля крака си към седалката, без да цопна
във водата. Тейлър и близнаците се качиха в моторната
лодка. Крисчън леко оттласна джета от дока и той елегантно
се плъзна по водата.
- Дръж се здраво! - заповяда ми Крисчън и аз го обхванах с
ръце - любимата ми част от карането на джет. Стисках го
здраво, носът ми бе опрян в гърба му. В такива моменти
винаги се сещах »а времето, когато той не би ми позволил
за нищо на света да го докосна така. Миришеше толкова
хубаво. На море и на Крисчън. „Прости ми, Крисчън, моля
те!“

38. 38
Тялото му се стегна.
- Дръж се здраво - каза по-меко. Целунах гърба му и опрях
буза в него. На пристанището се бяха събрали сеирджии.
Крисчън завъртя ключа и моторът изръмжа. Джетът набра
скорост през студената тъмна вода към „Феър Лейди“.
Стиснах го по-здраво. Харесваше ми. Беше толкова
вълнуващо. Виждах и усещах всеки мускул в приведеното
му напред тяло.
Тейлър караше моторната лодка успоредно с нас. Крисчън
го погледна, увеличи скоростта и се стрелнахме по водата,
заподскачахме по нея като плоско камъче, хвърлено от
брега от нечия опитна ръка. Тейлър поклати раздразнено
глава и обърна към яхтата. Крисчън я подмина. Буквално се
стрелна край нея и насочи джета към открито море.
Морската вода пръскаше по телата ни, топлият вятър ме
удряше в лицето и развяваше косата ми. Беше толкова
весело! Може би адреналинът от скоростта щеше да разсее
лошото му настроение. Не можех да видя лицето му, но бях
сигурна, че се забавлява. Сега можеше да е безгрижен, да се
държи като обикновен млад мъж. А го правеше толкова
рядко.
Крисчън направи широк завой и успях да огледам брега.
Лодките, пристанището, офисите и апартаментите -
боядисани в бяло и пясъчножълто, хълмовете отзад...
Всичко изглеждаше някак разхвърляно. Не като
подредените под линия блокове, на които бях свикнала, но в
същото време беше толкова красиво...

39. 39
Крисчън ме погледна през рамо. На устните му бе заиграла
сянка от усмивка.
- Искаш ли пак? - надвика той шума на мотора.
Кимнах ентусиазирано. Отговори ми с ослепителната си
усмивка. Минахме покрай „Феър Лейди“ и пак навътре към
безкрайното море. Може би ми беше простил.
- Изгоряла си - каза Крисчън, докато ми разкопчаваше
жилетката.
Отчаяно се опитвах да определя какво е настроението му.
Бяхме вече на яхтата и един от стюардите стоеше тихо
встрани. Чакаше Крисчън да му подаде жилетката ми.
- Ще желаете ли още нещо, сър? - попита младият мъж.
Харесвах френския му акцент. Крисчън ме погледна, свали
очилата, закачи ги на тениската си и ме попита:
- Искаш ли нещо за пиене?
- Мислиш ли, че ми е нужно?
Той наклони глава на една страна
- Що за въпрос?
- Знаеш защо.
Той се намръщи като че ли преценяваше нещо.
Какво ли си беше наумил?

40. 40
- Джин и тоник, два пъти. И ядки и маслини - каза и
стюардът изчезна незабавно.
- Нима си мислиш, че ще те наказвам? - попита Крисчън
много нежно и внимателно.
- Искаш ли?
-Да.
-Как?
- Все ще го измисля. Може би след като си изпиеш питието.
Сладка закана. Моето друго аз скокна от плажното легло,
където се опитваше да хване тен.
Крисчън отново се намръщи.
- Искаш ли да те наказвам?
Откъде знаеше?
- Зависи - отвърнах и се изчервих.
- От какво? - Той се опита да скрие усмивката си.
- Дали искаш да ме боли, или не.
Устните му се свиха в твърда права черта. Нямаше и следа
от хумор. Наведе се и ме целуна по челото.
- Анастейжа, ти си моя съпруга, не подчинена. Не искам да
те нараня. Никога. Това вече би трябвало да ти е станало
ясно. Просто... не си сваляй дрехите на обществено място.

41. 41
Не искам да те виждам гола из таблоидите. И на теб няма да
ти хареса. А и силно се съмнявам, че това ще допадне и на
Рей и на майка ти.
О, Рей! Еба си! Щеше да получи удар. Къде ми е бил
акълът? Идеше ми да си забия един тупаник.
Стюардът дойде с напитките, ядките и маслините и ги
остави на масата.
- Сядай - изкомандва ме Крисчън. Изпълних на мига.
Столът беше грамаден, като директорско кресло. Крисчън
седна до мен и ми подаде джина.
- Наздраве, госпожо Грей!
- Наздраве, господин Грей - казах и отпих жадно. Хубава
напитка, свежа, и утоляваше жаждата. Погледнах го. Той ме
наблюдаваше внимателно. Не можех да придобия и най-
малка представа за настроението му. Това винаги ме
вбесяваше... Не знаех дали все още е ядосан. Реших да
отклоня разговора. Изпитана техника.
- Кой е собственик на тази яхта?
- Някакъв английски благородник. Прадядо му имал
бакалия. Дъщеря му се омъжила за някакъв европейски
принц.
- О! Значи много богат?
- Да - каза Крисчън малко раздразнено.
- Като теб - добавих.

42. 42
- Да. И като теб - прошепна Крисчън и лапна една маслинка.
Мигах на парцали. Представих си го на сватбата в черния
смокинг и сребристата жилетка, очите му пламнали от
желание за мен.
„Всичко, което е мое, сега е и твое“. Това бяха думите от
клетвата му.
Всичко? Мое?
- Толкова е странно. Да тръгнеш от нищо и да се озовеш
сред... - махнах с ръка към целия лукс около нас - сред
всичко.
- Ще свикнеш.
- Не мисля, че някога ще свикна.
Тейлър се появи на палубата.
- Търсят ви по телефона, сър.
Крисчън се начумери, но взе блакберито от ръката му.
- Грей - каза сухо в слушалката, стана от стола и се
отдалечи.
Погледнах към морето. Опитах се да не слушам разговора
му.
Предположих, че е Рос, вторият му доверен човек.
Бях богата. Безсрамно богата. Не бях направила нищо, за да
заслужа тези пари... просто се бях омъжила за богат мъж.
Полазиха ме тръпки, когато се сетих за разговора ни за пред

43. 43
брачния договор. Беше неделята след рождения му ден.
Седяхме на масата в кухнята и мързеливо закусвахме.
Всички заедно с Елиът, Кейт и Грейс обсъждахме
предимствата на бекона пред наденич-ките. Карик и
Крисчън четяха неделните вестници...
- Вижте - извика Мия и сложи лаптопа си на масата. -
Пуснали са информация за годежа ви в Сиатъл Нууз Уеб.
- Толкова скоро? - попита Грейс изненадано. Устните й се
свиха, все едно се сети за нещо доста неприятно.
Крисчън не изглеждаше доволен.
Мия изчете съдържанието на клюката. „До ушите на Нууз
достигна новината, че най-желаният ерген в Сиатъл,
Крисчън Грей, най-сетне е паднал в капана и ще има сватба.
Но коя е тази дама? Коя е късметлийката? Нууз има
намерение да разбере в най-скоро време. Но която и да е тя,
вероятно вече чете дълго предбрачно споразумение“.
Мия се изкиска, но веднага спря под погледа на Крисчън.
Настана гробовна тишина. Температурата в кухнята на Грей
падна под нулата.
Предбрачно споразумение! Изобщо не бях се сетила за това.
Преглътнах, пребледнях. Погледнах към пода. „Моля те,
отвори се и ме погълни. Ако може веднага!“ Крисчън се
размърда притеснено в стола си. Гледах го с очакване.
- Не - каза ми само с устни.
- Крисчън... - намеси се внимателно Карик.

44. 44
- Не. Няма да дискутирам повече това - озъби се Крисчън.
Карик ме погледна смутено и понечи да каже нещо, но се
отказа.
- Няма да има никакви споразумения! - почти извика
Крисчън, погледна Карик и после се върна към вестника си,
без да обръща никакво внимание на останалите около
масата. Те погледнаха мен, после пак него, после пак мен и
накрая се принудиха да гледат където и да е, само не към
нас.
- Крисчън - казах, - ще подпиша всичко, което кажете с
Карик.
Не беше сефте да подписвам нещо под негово настояване.
Крисчън вдигна поглед от вестника, погледна ме и извика:
-Не!
Седях и не знаех какво да кажа.
- Това е за твоя защита.
- Крисчън, Ана, смятам, че това трябва да го обсъдите
насаме скара ни се Грейс. Погледна Мия, после и Карик, и
ми се стори,
че май и те са сгазили лука.
- Ана, това няма нищо общо с теб - каза Карик някак
извинително.

45. 45
Крисчън погледна баща си. Очите му бяха студени и
присвити. Майко мила! Беше полудял!
Всички започнаха да говорят оживено. Изкуствено весели
разговори. Мия и Кейт станаха да прибират масата.
- Определено предпочитам наденички - възкликна Елиът
малко прекалено ентусиазирано.
Погледнах пръстите си. Дали господин и госпожа Грей си
мислеха, че се омъжвам заради парите му? Крисчън нежно
хвана ръцете ми.
- Стига.
Как бе разбрал какво мисля?
- Не обръщай внимание на баща ми - каза така, че да го чуя
само аз. - Полудял е заради Елена. Цели се в мен, а не в теб.
Ще ми се майка ми да може да си затваря устата понякога.
Знаех, че Крисчън все още е под пара от разговора между
него, Карик и Елена предната вечер.
- Той има право, Крисчън. Ти си много богат. А аз не нося
нищо в този брак. Само студентските си заеми.
Очите му бяха празни.
- Анастейжа, ако ме напуснеш, можеш спокойно да вземеш
всичко със себе си. Веднъж вече го направи, и знам какво
изживях.

46. 46
- Това беше друго - прошепнах. Думите му ме бяха
развълнували. - Но ако ти решиш да ме напуснеш?
Можех да се поболея само от мисълта за такава вероятност.
Той изсумтя с отвращение и поклати отрицателно глава.
- Крисчън, знаеш, че често правя глупости. Представи си, че
направя някоя ужасна глупости и ти... - Погледнах пак
ноктите си. Едва се удържах да не се разтреперя от болката
и страха да н< го изгубя. Дори нямах сили да довърша
изречението.
- Спри! Спри веднага! Тази тема е забранена за коментари.
Никакви предбрачни споразумения, Ана. Нито сега, нито...
никога. - И ме погледна с онзи поглед „Откажи се, докато е
време“. После погледна майка си и попита: - Мамо, може ли
да направим сватбата тук?
И темата за предбрачния договор никога повече не се
повдигна. Всъщност той използваше всяка възможност да
ме убеди колко е богат и че всичко, което има, е и мое.
Потръпнах, като се сетих за огромния списък с покупки за
медения месец. Крисчън настоя да ида на пазар с
персонален съветник - Керълайн Актън от „Ниймън
Маркъс“. Само банският ми струваше петстотин и
четирийсет долара. Хубав беше, наистина, но толкова пари
за три-четири парченца плат...
- Ще свикнеш - каза Крисчън, докато сядаше на стола до
мен.
- С кое ще свикна?

47. 47
- С парите.
„О, господин Петдесет, ще отнеме известно време!“
Преместих малките чинийки с маслини, солени бадеми и
кашу към него.
- Орехчетата ви, сър - казах в опит да вкарам малко хумор в
разговора след тежките мисли, които ме бяха налегнали
след грандиозното ми фиаско по цици на плажа.
- Моите орехчета са само за теб - засмя се той, развеселен от
шегата, и лапна един бадем. Очите му грееха дяволито. -
Хайде, пий, че си лягаме.
„Моля?“
- Пий! - повтори той само с устни. Очите му бяха
потъмнели.
Разбрах на какво се дължи глобалното затопляне. С тоя
поглед
Крисчън можеше да отвори още няколко озонови дупки.
Вдигнах чашата и я изпих на екс, без да откъсвам очи от
него. Устните му се разтвориха, връхчето на езика му беше
стиснато между предните зъби. Той се усмихна похотливо,
стана рязко, опря ръце на стола от двете страни на главата
ми.
- Ела. И не пишкай! - прошепна в ухото ми.
Да не пишкам? Колко грозно и грубо! Подсъзнанието ми па-
никьосано надигна глава от книгата си - „Чарлз Дикенс,
Събрани съчинения, том първи“.

48. 48
- Не е това, което си мислиш - засмя се той и ми подаде
ръка.
- Повярвай ми!
Изглеждаше толкова съблазнителен и така искрен. Как
можех да устоя?
- Добре. - Сложих ръка в неговата, защото... толкова е
просто... аз му вярвах, поверявах му живота си. Какви ги
беше намислил? Сърцето ми затупка в очакване.
Той ме поведе по палубата през вратите към красивия
салон, после по тесния коридор през трапезарията и надолу
по стълбите към голямата каюта.
Сутринта бяха почистили, леглото беше оправено. Каютата
беше много хубава. Имаше два люка. Мебелите бяха от
тъмен орех, стените - в бледокремаво, а меката мебел беше
в червено и златисто.
Крисчън пусна ръката ми, смъкна тениската през главата си
и я метна на стола. С едно движение махна късите гащи и
банския и събу джапанките. „Дали някога ще се наситя да
гледам голото му тяло?“ Той беше неземно красив и само
мой. Кожата му грееше - беше хванал малко загар. Косата
му бе пораснала и падаше над челото. Аз бях една
безкрайно щастлива жена с много, много късмет!
Той хвана брадичката ми, дръпна я леко, за да пусна
устната, която бях захапала, и прокара палец по следите,
оставени от зъбите ми.

49. 49
- Така е по-добре - каза и тръгна към гардероба, където бяха
всичките му дрехи. От долното шкафче извади два чифта
метални белезници и маска за очи, като онези в самолетите.
Белезници! Никога не бяхме ползвали истински белезници.
Погледнах към леглото. Къде по дяволите мислеше да ги
закачи? Той се обърна и ме изгледа с потъмнелите си,
луминесцентно святкащи очи.
- С тези може да боли. Ако дърпаш много силно, могат да ти
охлузят кожата. Но наистина искам да те закопчая с тях.
Устата ми пресъхна.
- Ето. - Тръгна бавно към мен и ми подаде едните
белезници.
- Искаш ли първо да ги пробваш?
Бяха тежки, солидни, металът - студен. Мислено се помолих
да не се налага да ме оковават в такова нещо. Тоест по
предназначението им, в реалния живот.
Крисчън ме наблюдаваше напрегнато.
- Къде са ключовете? - попитах с треперещ глас.
Той протегна ръка и ми показа малко метално ключе.
- С тези се отключват и двата чифта. Всъщност с тях се
отключват всички белезници.

50. 50
„Че той колко има?“ Не си спомнях да съм виждала такива
белезници в шкафа с „музейните експонати“ в Червената
стая.
Крисчън погали бузата ми с показалец, плъзна го до устата
ми и се наведе. Очаквах да ме целуне, но той само попита:
- Ще играем ли? - Гласът му беше дрезгав и тих и цялото ми
същество се наля с желание, желанието се стече гъсто
дълбоко под корема ми, разпъна вътрешностите ми.
- Да - казах задъхано.
- Добре. - Той се усмихна и ме целуна съвсем леко по
челото. - Вероятно ще се нуждаем от ключова дума. „Спри“
няма да стане, понеже ще го казваш, но няма наистина да
искаш да спра -каза и потърка нос в моя. Това беше
единственият контакт между нас. Сърцето ми заблъска.
„Господи! Как успява да го прави само с думи?“
- Няма да боли, но ще е интензивно. Много интензивно,
защото няма да ти дам възможност да мърдаш. Разбра ли
ме?
Господи, звучеше така възбуждащо! Дишах задъхано. И
вече треперех от възбуда. Слава богу, че бяхме женени,
иначе щеше да е много конфузно. Погледнах пениса му.
Беше възбуден.
- Да, разбрах. - Едва чух гласа си.
- Избери дума, Ана.
„Каква дума!?“

51. 51
- Ключова дума - поясни нежно той.
- Близалка - казах задъхано.
- Близалка? - развесели се той.
-Да.
Той се усмихна и отстъпи назад да ме огледа.
- Интересен избор. Вдигни си ръцете.
Вдигнах ги, той хвана плажната ми рокля, издърпа я през
главата ми и я метна на пода. Протегна ръка и аз му върнах
белезниците. Той ги сложи на нощното шкафче, остави там
и маската, дръпна завивката от леглото и тя падна на пода.
- Обърни се.
Обърнах се и той разкопча горнището на банския ми и го
пусна на пода.
После дръпна ластика и освободи косата ми. Събра я в шепа
и я подръпна. Направих крачка назад към него. Опирах се
на гърдите му. Усещах ерекцията му. Той наклони главата
ми настрани и ме целуна по врата.
- Днес беше много непослушна - каза в ухото ми. Думите му
разлюляха тялото ми.
- Да - прошепнах.
- Хм. И как мислиш да поправиш тази грешка?

52. 52
- Ще трябва да я преживея и ще направя така, че да не се
повтаря.
Меките му целувки ме побъркваха. Усетих усмивката му
върху кожата на врата си.
- А, госпожо Грей, вие сте непоправима оптимистка.
Прибра грижовно косата ми, раздели я на три части и бавно
я сплете на плитка. Когато я завърза с ластика, я дръпна
леко и прошепна в ухото ми:
- Сега е време за урока.
Грабна ме през кръста, седна на леглото и ме метна върху
коленете си. Усещах твърдия му пенис опрян в корема ми.
И ме из-пляска силно по задника. Само веднъж. Изскимтях.
Той ме метна на леглото по гръб и ме изгледа с поглед като
топяща се лава. Имах чувството, че ще експлодирам на
милиони парчета.
- Знаеш ли колко си красива? - Прокара пръсти по бедрото
ми. Кожата ми пламтеше. И не само кожата. Без да откъсва
очи от мен, той стана от леглото и взе двата чифта
белезници. Грабна единия ми крак и ловко щракна едната
гривна около глезена ми. Заболя ме.
Той вдигна левия ми крак, повтори процедурата и глезените
ми вече бяха закопчани. Все още нямах представа къде
мисли да закопчае свободните гривни.
- Седни - заповяда той и аз изпълних, без да се колебая.

53. 53
- Свий коленете си и увий ръце около тях.
Не разбирах накъде отива тая работа, но свих крака до
брадичката си и увих ръце около тях. Той се наведе към
мен, целуна леко устните ми и сложи маската върху очите
ми. Не виждах нищо. Само чувах. А всичко, което чувах, бе
бързото ми шумно дишане. Чувах и как вълните се блъскат
в яхтата и усещах люлеенето.
Господи! Толкова бях възбудена... вече... а бе едва началото.
- Каква е ключовата дума, Анастейжа?
- Близалка.
- Добре - каза той и закопча с белезниците ръцете ми: лявата
ръка за левия крак, а дясната за десния. Не можех да изпъна
крака!
- Сега - каза задъхано Крисчън - ще те чукам, докато
започнеш да пищиш.
Дъхът ми спря. Въздухът напусна тялото ми.
Той хвана петите ми и ме търкулна назад, така че лежах по
гръб, със свити до гърдите колене. Всеки път, когато се
опитвах да мръдна, белезниците се затягаха все повече.
Прав беше
- впиваха се почти болезнено в кожата ми. Странно
усещане. В морето, на яхта и в тази поза, сляпа и напълно
безпомощна. Той раздалечи глезените ми и аз изстенах.