0888/150-379

2. О, колко си прекрасен ти
мой роден и обичан край.
Със свойте дивни красоти
ти истински си земен рай!
Тук водопадът песен пей,
ухай на люляк и липи,
в полето златно жито зрей
и вино в бъчвите кипи.
Из „Роден край”,
посветен на село Крушуна,
от Никифор Цонев
КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ –
ЕДНА вълшебна ПРИКАЗКА

3. Изглед от село Крушуна
Праговете

4. 3
КРУШУНА
КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ
Крушунската „маара”
На Ловчанските планини в полите
е скътан моят роден край.
На юг Балканът дивен и горите.
На север Осъмът сияй.
На 34 км. от град Ловеч, в североизточна посока, къ-
дето последните склонове на Стара планина постепенно
преминават в меки възвишения, в допир с Деветашкото
плато, в гънките между дивния Балкан и златната Дунав-
ска равнина, е сгушено китното село Крушуна.
Крушуна се намира на 7 км. югозападно от Летница и
влиза в рамките на община Летница, която включва 4 по-
селища: гр. Летница, с. Горско Сливово, с. Крушуна и с. Кър-
пачево.
С богата история и култура, Крушуна получава името
си още от заселването на славяните по тези места, през
VI-VII век, което идва от наименованието на птицата
КРОШУН – вид сокол, яс-
треб (позната още като
„каняк”). Селището за-
пазва името си Коршун
докъм Х век, след което,
следвайки закономерни-
те фонетични и право-
писни тенденции и пра-
вила за промените в жи-
вите езици, постепенно
се проеобразува, за да
стигне до окончателния
си и сегашен вариант
КРУШУНА.

5. 4
История
Крушуна съществува още от праисторическо време.
Районът и пещерите най-вероятно са били обитавани
още през късната старокаменна епоха. Намерените край
селото оръдия на труда, глинени съдове и други археоло-
гически находки сочат за съществуването на селище още
от неолита и халколита.
Според съществуващите данни, през бронзовата и же-
лязната епоха районът се заселва от траките – един от
най-многобройните източноевропейски народи, създал не-
повторима самобитна култура.
През VI-IV в. пр.н.е. селището е било обитавано от
тракийското племе
усдикензи, за което
свидетелстват наход-
ките от откритата в
местността Средоряк
тракийска гробница.
Приблизително от
IV в. пр.н.е. датират и
предметите, съста-
вляващи прочутото
„Летнишко съкрови-
ще”, което се състои
от 23 сребърни, с поз-
лата апликации на
конска анумиция. Тази
находка, която се съх-
ранява в Националния
исторически музей в София, със своята художествена и
научна стойност е една от няколкото, открити в Ловеш-
ко и имащи важно значение за изучаване на историята на
древна Тракия.

6. 5
За първи път римски войски проникват на север от Ста-
ра планина през 74-65 г.пр.н.е. Завладяването на местното
селище и жителите му датира между 29 и 9 г.пр.н.е. Следи
от път, строен по римско време и минаващ през землище-
то на село Крушуна са съществували до около 1912- 1915
година. Пътят водел по посока Павликени и Велико Търно-
во (вероятно към Никополис ад Иструм.)
Все по това време (II в.) отнасяме и строителството от
римляните на крепостите „Калето” и „Даран-баран”, нами-
ращи се на около 500 м. южно от селото. Те са отбелязани в
списъка на паметниците на културата в Ловешка област.
Последната вероятно е съществувала и през началния пе-
риод на турското робство и е била използвана за склад на
зърнени храни (името му идва от „даръ” просо и „амбаръ”-
хамбар). Двете крепости са част от една система, със
строеж, типичен за римското строителство. При разкоп-
ките около тях са открити остатъци от римска керамика,
монети от римски императори и владетели и др.
В района на Летнишкото землище са открити редица
други римски исторически паметници.
Покоряването на Балканите от римляните било истин-
ска катастрофа за траките. Най-тежки времена прежи-
вява местното население от средата на III в., когато
Долна Мизия, Тракия и Македония са пострадали от на-
шествието на много племена. При тази сложна ситуация
започват своите преселения на Балканите славяните в
началото на VI в. През VI и VII в. нашето землище е за-
селено от славяни и прабългари. По това време Крушуна
получава и своето име.
През 1393 година, районът, влизащ в състава на Тър-
новското царство на Иван Шишман пада в ръцете на ос-
манските турци. Според един непубликуван турски регис-
тър, вероятно от около 1430 г. град Крушуна е посочен
като „зиамет” – поземлено владение, собственикът на
което обикновено е бил или командир в спахийската ко-
нница, или някой от специалните части в Османската им-

7. 6
перия през ХIV-ХVI в. Тъй като нямаме по-точни данни за
град Крушуна в първите дни след завладяването му от
османците, можем да заключим, че градът, заварен като
административна единица е бил запазен от турците и е
превърнат в „нахия” – административна единица, съста-
вена от 17 села. До около 1490 година Крушуна израства и
става „вилает” – най-голямата административна едини-
ца, съществувала в Османската империя.
В по-новата си история от края на ХIХ до края на ХХ
век, Крушуна се развива като будно икономическо и кул-
турно селище.
Първото училище в Крушуна е открито през 1882
година в изоставена турска къща. През 1885 година
се построява ново училище с три класни стаи и 700
кв.м. двор. През 1901 година се отваря вечерно учили-
ще. Строежът на новото голямо училище започва през
1912 година. Напълно завършено, то отваря врати през
есента на 1914 година. С множество класни стаи, със
специализирани кабинети, физкултурен салон и игрище,
ботаническа градина и зоокът, училище „Моню Иванов”
е културен център на селото, където освен учебни за-
нятия се провеждат и редица други обществени и кул-
турни прояви.
Читалище „Цве-
тан Петров” е ос-
новано през пролет-
та на 1905 година и
освен със салона (из-
ползван за кинопро-
жекции, за спекта-
кли и тържества),
разполага и с много
богата библиотека,
а от няколко години
и със стая с компю-
тър и интернет, ко-
Женската певческа група към
читалището и Клуба на пенсионера

8. 7
ято дава достъп и възможност на всички любознателни
и желаещи да получат търсената информация и да осъ-
ществят всякаква комуникация със света. Към читали-
щето се развива и художествена самодейност, в минало-
то има голям хор от 70 човека, а от дванадесет години
към читалището и към Клуба на пенсионера има женска
певческа група, участвала в надпявания и конкурси, спе-
челила множество грамоти и награди.
Църквата в Крушуна е построена за две години, от
майстор-строител от Трявна. На 21 ноември 1890 година
се извършва освещаването й от търновския метрополит
Климент. Пазител на
черквата е Свети Ар-
хангел Михаил. Ико-
ните и стенописите
са изработени от
зограф Васил Генков
от град Трявна, като
средствата за това
са събрани от насе-
лението. Оградата е
направена през 1929
година, а през 1938
година се построява нова камбанария. Църквата е духовен
и архитектурен паметник.
Други интересни обекти от новата история на село
Крушуна са голямата изба, мандрата, големите площи с
винарски лозя, овошни градини, ТКЗС-то, цехът за про-
изводство на мека мебел – Цех №4 към Завод за мебели
„Тодор Кацаров”, Ловеч, (впоследствие трансформиран в
цех за изработка на тренировъчни „катерачни“ стени за
алпинизъм), цех за пластмасови изделия, коларо-железар-
ската работилница, банята с минерална вода, дом за из-
оставени деца, мелница за брашно, която по-късно става
за фураж, перилото и редица други.
През последните години селото се налага като разви-
ващ се туристически център.
Църквата в с. Крушуна

9. 8
Природни забележителности
Теренът на Крушуна и на близките южни околности се
състои от варовити скали, образувани след оттегляне
водите на море, съществувало тук преди около 100-120
милиона години. Землището на селото се намира в съ-
ществувала в древността плитчина, която е била оби-
тавана от морски животни, предимно корали. Намирани
са вкаменелости, в които ясно личат организмите, от ко-
ито са съставени. С течение на годините природните и
климатични фактори са оказвали непрекъснато въздейст-
вие върху варовика, вследствие на което са се образували
уникални обекти на неживата природа.
Скалите, които обгръщат „Маарата“ като подкова
В южния край на селото, върху площ от около 440 дка.,
е разположена дивната местност „Маарата”, обявена
още през 1967 година за Лесопарк, в рамките на който се
намира и едноименната защитена зона от 57 дка, придоби-

10. 9
ла през 1995 година статута на „природна забележител-
ност”. Тази изумителна местност е наричана „Маарата”
(от турски маара означава пещера), поради струпването
на пещери в околността. От всичките пещери в България,
в Деветашкото плато са разположени пет, от които 4,
сред най-дългите и най-красивите в страната, са в зем-
лището на Крушуна, а именно „Бонинската пещера” (2754
м.), „Водопада” (1999 м.), „Урушката маара”, наричана още
„Пройновската маара” (1600 м.) и „Горник” (1100 м.)
Местността „Маарата” е уникално, изваяно от При-
родата творение, кът с неповторимо очарование, живо-
писно предверие на Предбалкана, с пещери и водоскоци,
с високи, отвесноспускащи се скали, оформящи огромна
подкова на ръба на Деветашкото плато, обгърната в уха-
ние на люляци и дъх на горски цветя и билки, огласяна от
птичи песни и от ромона на река Маарата.
Водата, извираща от голямата Крушунска пещера, образу-
ва карствов водопад с височина от 15-тина метра, след което
преминава в най-голямата в страната травертинова каска-
Входът на пещерата, от която извира „Водопада“

11. 10
да, с множество пра-
гове, водни басейнче-
та, бигорови тера-
си, подковообразни
скали и своеобразна
растителност. Ос-
вен с освежителната
си прохлада, водите
пленяват и с неопи-
суемия си изумруде-
но-син цвят.
Провирайки се
между чупките на
красивия лабиринт
от пещерни галерии,
изцяло покрити с иде-
ално бели натечни об-
разувания, наречени
„Водопадът“, гледан отгоре
„Водопадът“

12. 11
Праговете на травертиновата каскада
Водни басейни от каскадата

13. 12
„Лунно мляко”, речните води се процеждат през уникал-
на бигорова решетка, изливат се във водопада, минават
през живописното пръскало, спускат се стремглаво надо-
лу в поредица от водоскоци, прагове и езера и накрая се
разливат в Синия вир (с дълбочина от около 7 метра).
Трасирани пътеки с мостове и стълбички се извиват
покрай пръските на каскадата и отвеждат до две наблю-
дателни площадки – под и над Пръскалото.
Тъй като местата, където извира вода, са се считали
за свещени от древните народи, около пещерата „Маара-
та” са съществували редица светилища на тракийски бо-
жества.
Синия вир
Бонинската пещера започва със суха част (около 200 м)
и отвежда във водна галерия - около 800 м подземно езеро -
най-дългото у нас.
Бонинската пещера и пещерата „Водопада“ са свързани
под земята и образуват една обща система с дължина около
6 км., към която вероятно е свързана и пещерата „Горник“.

14. 13
Бонинската пещера
Пещерата „Горник” е водна пещера, която се намира
на 2,5 км ЮИ от село „Крушуна. Образувана в долнокре-
дитни варовици. Дължината й е 1074 м.
Състои се от една галерия, с вход 6 х 2 метра. В дълбо-
чина, след сифона, преминава в множество галерии.

15. 14
В местността „Уруш-
ката маара”, (наричана
още „Пройновската”) по-
край която от година бе на-
правена втората екопъте-
ка, се намира друга пещера
със същото име. Състои се
от две галерии – суха и во-
дна. Сухата галерия в дъл-
бочина се слива с водната.
В някои части на пещера-
та, също като във „Водо-
пада”, се намират красиви
натечни образувания. Кар-
стовите води от пещера-
та в продължение на дълги
години са отлагали варови-
то вещество, в резултат Урушката маара
Урушката маара - водопадът

16. 15
на което е образувана мощна бигорна тераса, а също и
Урушкия водопад - най-високият водопад в района с около
20 метра височина.Урушката пещера е обитавана векове
от хиляди прилепи, придаващи тайнственост на място-
то. Освен пещерата и водопада, Урушката маара също се
отличава с дивната красота на своята растителност, с
прелестните извивки на реката, със освежаващата про-
хлада на горите си и с уханните си лековити билки.
Крушунската исихастка обител предизвиква голям
интерес. Килиите на исихастите са издълбани в бигора,
в отвесните, почти недостъпни скали около водопада. С
тях навярно е поставено началото на Крушунски средно-
вековен манастир. В самия бигор, до килиите или вътре в
тях, са издълбани нишите за икони, книги и кандила. Цен-
тралната скална църква при село Крушуна е издялана с
вход с формата на триъгълник, символизиращ Единосъщ-
ната Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, в
Входът на исихастката обител

17. 16
съответствие с православния катехизис. Входът открива
пътя за сакралното пространство в молитвената килия,
която е с куполовидна форма, подобна на купол в църква и
едновременно с това напомня на небесния свод. Има място
за спане, правоъгълно издълбана ниша за икона, килия за съ-
зерцание със сводеста форма. Друга ниша за съзерцание е
издълбана под самата килия за живеене на исихаста. Заслу-
жава внимание и една килия с почти квадратен отвор. Нека
припомним, че квадратът е известен като плосък модел на
света, а кубът, вписан в сфера, с неговите елементи на си-
метрия е модел на Царството Небесно. Числовото съотно-
шение на тези елементи на симетрия отговаря на златна-
та пропорция и хармоничните отношения на музикалната
гама.
Крушунските
исихасти са има-
ли свои последова-
тели и почитате-
ли от местното
население, за ко-
ето свидетелст-
ват многобройни
д о п ъ л н и т е л н о
разширени ниши
и издълбани на-
веси в скалите,
където човек е
можел да пре-
нощува дори в
дъждовно време.
Поради това би
следвало да се
говори за Кру-
шунски исихаст-
ки и духовен цен-
тър. Скално бигорно цвете

18. 17
Предпоставки и условия за туризъм
Огромният бигоров скален масив, реката Маарата, изу-
мителният карстов водопад, най-голямата в страната
травертинова каскада, както и втората по големина и
една от най-красивите у нас водна пещера с множество
подземни езера, минералният извор с доказани лечебни
свойства, богатите на дивеч гори, исихастката обител,
запазените традиции и обичаи – всичко това създава из-
ключително добри предпоставки за развитие на селски,
екологичен, пещерен и ученически туризъм. Горите около
селото създават чудесни условия за лов, а реката Осъм,
която се вие в равнината под селото, крие местенца, кои-
то са рай за всеки въдичар.
Селото вече разполага с множество частни квартири за
туристи, а за любителите на лукса Гостоприемница „Маа-
рата” предлага 3 стаи с по две легла, един апартамент с
четири легла със санитарен възел, ресторант и сауна към
къщата, както и редица любопитни развлечения като кон-
на езда, стрелба с лък, разходка с кану по реката и др.
„Бялата къща” също предлага уют и конфорт, както и
чудесна гледка към „Маарата”, а по желание на гостите и
вкусна домашна кухня.
Конна езда предлага и Къщата за отдих „Яхъра”.
Добре обзаведени и оборудвани са още Къщата за гости
Гугови (в самия център на селото); Къщата за гости „За-
воя”; Къща „Парис” и още десетина частни квартири и къщи
за почивка и за гости, информация за които можете да на-
мерите в кметството в центъра на селото и в интернет.
Новата еко-пътека към Урушката маара се разклонява
и в 3 км пешеходна пътека, която завършва пред прага на
Къща за гости „Пчелина“, с. Кърпачево.

19. 18
В близост до Крушуна
На не повече от 10 километра от селото можете да посе-
тите и Деветашката пещера, която е сред най-големите
в България.
Дължината й
достига 2 442
м, а общата й
площ е 20 400
м2
, височина -
60 м.
Деветаш-
ката пещера
е открита
през 1921 го-
дина. Там са
намерни ин-
тересни на-
ходки от не-
олита. В ми-
налото се е ползвала като военен обект, за съхранение на
петрол, като големи цистерни и до днес стоят близо до
входа на пещерата. Също така е използвана и за съхране-
ние на храни от държавния резерв и за разполагане на ра-
кетни установки. През 1996 г. пещерата е обявена за За-
щитен обект.
На няколко
километра е и
„Гарваница”,
където в по-
следно време
се провеждат
редица събори,
надпявания и
други инте-
ресни прояви.
Деветашката пещера
„Гарваница” - забележителен карстов феномен.

20. 19
Заповядайте в село Крушуна, за да се насладите на уни-
калните красоти и за да прекарате незабравими мигове
на отдих сред природата.
Тук природните преле-
сти са целогодишни. Про-
летта опиянява с ухани-
ето на люляк и див божур,
с които са покрити поля-
ните над водопада, а също
и скалите. В края на май и
през месец юни въздухът е
наситен със сладкия мирис
на липи, изобилстващи в се-
лото и в околностите му.
В обикновено горещите лета, „Маарата” щедро ни да-
рява с буйна зеленина и с блажена прохлада, лъхаща от гъ-
стите сенки на дърветата и изпод тежките естествени
заслони в скалите, а реката ни освежава с кристалните
си, изумително синьо-зелени води.
В горите над водопада горските божури, нацъфтели по Гергьовден

21. 20
Златната есен
ни обсипва с плодо-
ве, дава ни спокой-
ствие, нарушавано
единствено от пе-
сента на птичките
и на щурците, и ни
предлага невероят-
но разнообразие от
горски цветя и дъ-
хави билки.
През зимата всич-
ко заспива в чудна
бяла приказка.
А там горе, сред скалите, през всички сезони,
денем и нощем, шуми водопадът, излива своя-
та песен и ни разказва своята вечна история.
Не пропускайте да видите това вълшебно
кътче, окъпано в изумрудено – сини багри.
Изживяването е неописуемо.

22. 21
Синия вир, 1908 година
Винарската изба на кооп „Напредък“ село Крушуна, 1928 година - началото

23. 22
ДОБРЕ ДОШЛИ НА КРУШУНСКИ ВОДОПАДИ,
ОБЩИНА ЛЕТНИЦА
Скътана в сърцето на
Дунавската равнина и Де-
веташкото плато, община
Летница има свой самоби-
тен външен облик и свой ха-
рактер, свое минало, насто-
яще и бъдеще. С богата ис-
тория и запазени традиции,
днес Летница е модерна об-
щина, в която се реализират
редица значими проекти,
които подобряват живота
на хората.
Гордеем се с постигнато-
то от нас и се надяваме при
вашето посещение да останете наистина доволни.
А ние наистина има с какво да се гордеем, защото избрах-
ме вярната посока – с общи усилия да продължим да градим
европейската визия и бъдеще на родния ни край. През послед-
ните години общината ни разшири и подобри своята инфра-
структура; постигнахме високи нива на трудова заетост;
започнахме проект за изграждане на “Индустриален парк”;
ремонтирахме училища и детски градини; строим канали-
зационни мрежи, водопроводи, пътни настилки; създадохме
нов облик на селищата в общината с нови спортни площадки
и улици. Разбира се, още много предстои да бъде направено,
но то може и е добре да бъде осъществено с вашата подкрепа
и нашите съвместни обединени усилия.
Ето защо, дами и господа, община Летница ви очаква -
като гости, като приятели, като инвеститори, а защо не и
като бъдещи жители на общината.
д-р КРАСИМИР ДЖОНЕВ
Кмет на Община Летница

24. 23
„Персонал Консулт - Ганчо.
Попов” е специализиран в
изследователска, квалифи-
кационно консултантска и
издателска дейност.
ÑÑ Разработва проекти
по европейски програми и
участва в конкурси по об-
ществени поръчки.
ÑÑ Организира квалификаци-
онни курсове и практикуми
в чужбина. Издадени са над
5000 сертификата на курси-
сти.
ÑÑ Издател е на списанията:
„Човешки ресурси”, „Фондове,
програми, проекти” и „Спра-
вочник на счетоводителя”
ÑÑ Публикувани са над 150 книги по проблемите на човешките ресурси, счето-
водство, финанси, обществено осигуряване, обществени поръчки и др.
ÑÑ Организира национални и международни научно-практически конференции.
ÑÑ Провежда обсъждания на кръгли маси с представители на гражданското
общество по „Мениджмънт на човешките ресурси” и „Усвояване на европейски-
те средства”.
ÑÑ Фирмата присъжда и връчва на ежегодна официална церемония Национални
призове: „Мениджър човешки ресурси” и „Мениджър социални услуги”.
ÑÑ Активна дейност развива и чрез своите неправителствени структури
Фондация „Човешките ресурси в България и евроинтеграцията”и
Национално сдружени на организациите за социални услуги
Ние сме отворени за сътрудничество,
съвместна дейност и взаимопомощ.
ПЕРСОНАЛ КОНСУЛТ – ГАНЧО ПОПОВ
20 години опит, традиция и доверие
Нашите координати са: София 1303, бул.“Христо Ботев” №77 А, ет. 3,
тел./факс: 02 931 22 00, 02 931 24 00, 0888 705 325, 0887 438 114
e-mail: g.popov@einet.bg; www.personal-konsult.com
ст.н.с. д-р Ганчо Попов - управител
д-р Яна Гочева - изпълнителен директор
на „Персонал консулт - Ганчо Попов“

25. 24
Предимствата които КООП Маркет осигурява са до-
брото познаване на местния пазар, уютната обстановка
за пазаруване, персоналното обслужване, добрия избор на
стоки, разнообразието от съпътстващи услуги, българ-
ска верига КООП маркети с над десетгодишна традиция.
Нашето мото е „Зареди с настроение”. Ние вярваме, че
специфичната атмосфера на нашия коопмркет и стре-
межът към европейско ниво на обслужване гарантират
на клиентите ни удоволствие при пазаруване. Ние дър-
жим на професионалното информиране и обслужване на
клиента.
За информация:
КООП Маркет гр. Летница обл. Ловеч
Офис: 06941 2282 / 2025
E-mail: pkedinstvo@abv.bg
КООП Маркет